съдия

Български

съдия ±

ед.ч.		съ·дия
	непълен член	съ·ди·я·та
	пълен член	съ·ди·я·та
мн.ч.		съ·дии
	членувано	съ·ди·и·те
бройна форма		—
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 39

1. Длъжностно лице, въздаващо правосъдие.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: judge, magistrate (сп.) - referee, judge, umpire арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Richter (сп.) - der Schiedsrichter, der Unparteiischer норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

магистрат, съдник, арбитър

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}