съдба

Български

съдба ±

ед.ч.		съд·ба
	членувано	съд·ба·та
мн.ч.		съд·би
	членувано	съд·би·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Според митологични представи — висша сила, която предопределя всичко в жизнения път на човека.

Превод

Преводи

английски: destiny, fate арабски: مصير арменски: ճակատագիր африкаанс: toekoms белоруски: лёс гръцки: πεπρωμένο датски: skæbne естонски: saatus иврит: גורל индонезийски: takdir ирландски: cinniúint исландски: örlög испански: destino италиански: destino китайски: 命运 / 命運 корейски: 운명 латвийски: liktenis латински: fata литовски: likimas

немски: das Schicksal норвежки: skjebne персийски: سرنوشت полски: przeznaczenie португалски: destino румънски: destin руски: судьба словашки: osud словенски: usoda сръбски: судбина тайландски: โชคชะตา турски: kader унгарски: sors френски: destin хърватски: sudbina чешки: osud шведски: öde японски: 運命

Синоними

• участ