съгласуване
Облик
съгласуване (български)
ед.ч. | съг·ла·су·ва·не | |
---|---|---|
членувано | съг·ла·су·ва·не·то | |
мн.ч. | съг·ла·су·ва·ния | |
членувано | съг·ла·су·ва·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 71
- Отглаголно съществително от съгласувам и от съгласувам се.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|