съгласен
съгласен (български)
| ед. ч. | м. р. | съг·ла·сен | |
|---|---|---|---|
| непълен член | съг·лас·ния | ||
| пълен член | съг·лас·ни·ят | ||
| ж. р. | съг·лас·на | ||
| членувано | съг·лас·на·та | ||
| ср. р. | съг·лас·но | ||
| членувано | съг·лас·но·то | ||
| мн. ч. | съг·лас·ни | ||
| членувано | съг·лас·ни·те | ||
Прилагателно име, тип 79
- Който е на еднакво мнение, схващане с другиго, при който има съгласие.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Превод
|
|