съвещание
Облик
съвещание (български)
| ед.ч. | съ·ве·ща·ние | |
|---|---|---|
| членувано | съ·ве·ща·ни·е·то | |
| мн.ч. | съ·ве·ща·ния | |
| членувано | съ·ве·ща·ни·я·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 72
Съвместно обсъждане на някакъв въпрос; заседание. След кратко съвещание решиха да продължат работата си.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|