съблазън

Български

съблазън ±

ед.ч.		съб·ла·зън
	членувано	съб·ла·зън·та
мн.ч.		съб·лаз·ни
	членувано	съб·лаз·ни·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 51

Нещо което силно привлича

Етимология

старобълг. съблазнъ σκάνδαλον „изкушение“ (Супр.), виж блазня.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

изкушение, прелъстяване, прелъщение, примамка, подмамка

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}