столица

Български

столица ±

ед.ч.		сто·ли·ца
	членувано	сто·ли·ца·та
мн.ч.		сто·ли·ци
	членувано	сто·ли·ци·те
звателна форма		сто·ли·це

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Град, в който е съсредоточено управлението на държава.

Етимология

от „стол“ (в смисъл на „престол“)

Превод

Преводи

английски: capital (en) испански: capital италиански: capitale (es)

немски: die Hauptstadt (de) руски: столица (ru) френски: capitale японски: 都 (ja) (みやこ, miyako)

Производни думи

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.