столица

Български

столица ±

ед.ч.		сто·ли·ца
	членувано	сто·ли·ца·та
мн.ч.		сто·ли·ци
	членувано	сто·ли·ци·те
звателна форма		сто·ли·це

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Град, в който е съсредоточено управлението на държава.

Етимология

от „стол“ (в смисъл на „престол“)

Превод

английски: capital (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: capitale (es) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: Hauptstadt (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: столица (ru) словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: 都 (ja) (みやこ, miyako)

Синоними

главен град, престолен град, метрополия, център

Надсловия

град