стан

Български

стан ±

ед.ч.		стан
	непълен член	ста·на
	пълен член	ста·нът
мн.ч.		ста·но·ве
	членувано	ста·но·ве·те
бройна форма		ста·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

1. Място за временно пребиваване с палатки или други леки заслоняващи съоръжения.
2. Уред или машина за тъкане.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: camp, bivouac loom белоруски: постаць [[]] испански: [[]] италиански: [[]] немски: das Lager der Webstuhl полски: stan, kibić krosno

руски: стан (ru) стан (ru) турски: konak dokuma tezgahı фински: leiri kangaspuut френски: bivouac métier à tisser чешки: postava tkalcovský stav

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.