старобълг. сьребро, съребро (Супр., Клоц.). Праслав. *sьrebro, лит. sidabras, латв. sidrabs и герм. *silubra- (гот. silubr, ст.в.нем. silabar, нем. Silber, англ. silver и др.) произлизат от общ източник, вероятно от Мала Азия или Месопотамия: срв. ст.-гр. глоса Σίβρος, ἀργύρεος ποταμός, Сиброс, „сребърна река“ в Ликия (Раnуаsis, Стеф. Виз.), акад. ṣarpu „сребро“, букв. „пречистен (метал)“, от гл. ṣurrupu „пречиствам, стапям“. Близка по звучене е и ст.-гр. σίδηρος „желязо“, също заемка от някой древен език в Мала Азия.
