солфеж
Облик
солфеж (български)
ед.ч. | сол·феж | |
---|---|---|
непълен член | сол·фе·жа | |
пълен член | сол·фе·жът | |
мн.ч. | сол·фе·жи | |
членувано | сол·фе·жи·те | |
бройна форма | сол·фе·жа | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
Вокално упражнение за развитие на слуха и за придобиване на навик да се пее по ноти без текст и инструмент. (Български Тълковен Речник, изд. БАН, София 1993 г., стр. 902, ред 20)
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|