снаха

Български

снаха ±

ед.ч.		сна·ха
	членувано	сна·ха·та
мн.ч.		сна·хи
	членувано	сна·хи·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Съпруга на сина.
2. Съпруга на брата.

Превод

Преводи

английски: daughter-in-law (на сина) (en), sister-in-law (на брата) (en) испански: nuera, cuñada италиански: nuora (it)

немски: die Schwiegertochter (на сина) (de), die Schwägerin (на брата) (de) руски: сноха (ru) сръбски: снај(к)а (sr), снаха (sr) френски: belle fille, belle-sœur (fr)