сметана
Облик
сметана (български)
| ед.ч. | сме·та·на | |
|---|---|---|
| членувано | сме·та·на·та | |
| мн.ч. | сме·та·ни | |
| членувано | сме·та·ни·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип
Етимология
от старобълг. *sъ-mętana, свързана с глагола мѧтѫ, мѧсти „разбърквам“, срв. сръб. метем, мести „разбивам масло“, свързан с мътя. Заета в рум. smântână.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними