смес

смес (български)

смес ±

ед.ч.		смес
	членувано	смес·та
мн.ч.		сме·си
	членувано	сме·си·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 49

1. Едно цяло получено от обединяването и разбъркването на различни вещества, запазващи характерните си свойства (невлизащи в химическа реакция).
   • Хоросанът е смес от пясък, цимент и вода.
2. Комбинация от различни неща - като предмети, чувства, стилове и др.
   • След раздялата им, той изпитваше смес от чувства на разочарование, тъга и страх от неясното си бъдеще.
   • Еклектичният му стил беше смес от постмодернизъм, сюрреализъм и нотка лудост.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• примес, смесица, смешение, комбинация, амалгама
• сваряване, сготвяне, буламач
• смесване
• миш-маш, смесено общество, пъстра тълпа