Етимология
старобълг. слъньце ἥλιος (Зогр., Мар., Остром., Супр.). Праслав. *sъlnьсе е умал. форма от *sъlnь, срв. старобълг. бесльньнъ ἀνήλιος (Супр.), рус. посолонь, хърв. диал. nа ороsun „по посока на слънцето“ (*ро-sъlnъ). Стара ИЕ хетерокл. основа на l-n: лит. saulė, латв., старопрус. saule, староинд. svar-, вед. suvar, род. п. sūras, sūrуаs "солнце", авест. hvarə, род. п. хvəŋg, гот. sauil, уелс. haul, лат. sōl, старогр. ἥλιος, омир. ἠέλιος, дор. ἀ̄έλιος „слънце“, алб. hyll, уll „звезда“ (*sūl-), гот. sunnō ж., ст.-в.-нем. sunnа „слънце“.
