слънце

слънце (български)

слънце ±
ед.ч.		слън·це
ед.ч.	членувано	слън·це·то
мн.ч.		слън·ца
мн.ч.	членувано	слън·ца·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

Небесното тяло, около което се въртят планетите и което е основен източник на светлина и топлина.
Звезда.
Хелиозой

Етимология

старобълг. слъньце ἥλιος (Зогр., Мар., Остром., Супр.). Праслав. *sъlnьсе е умал. форма от *sъlnь, срв. старобълг. бесльньнъ ἀνήλιος (Супр.), рус. посолонь, хърв. диал. nа ороsun „по посока на слънцето“ (*ро-sъlnъ). Стара ИЕ хетерокл. основа на l-n: лит. saulė, латв., старопрус. saule, староинд. svar-, вед. suvar, род. п. sūras, sūrуаs "солнце", авест. hvarə, род. п. хvəŋg, гот. sauil, уелс. haul, лат. sōl, старогр. ἥλιος, омир. ἠέλιος, дор. ἀ̄έλιος „слънце“, алб. hyll, уll „звезда“ (*sūl-), гот. sunnō ж., ст.-в.-нем. sunnа „слънце“.

Фразеологични изрази

Превод

английски: sun (en)
арабски: شمس (ar)
арменски: արև, արեգ, արեգակ
африкаанс: son (af)
белоруски: [[]]
гръцки: ήλιος (el)
датски: sol (da)
есперанто: suno
естонски: päike (et)
иврит: שמש (he)
индонезийски: matahari, surya, mentari (id)
ирландски: grian
исландски: sól (is)
испански: sol (es)
италиански: sole (it)
китайски: [[]]
корейски: [[]]
латвийски: saule (lv)
латински: sol (la)
литовски: saulė (lt)

немски: Sonne (de)
норвежки: sol (no)
персийски: خورشید (fa)
полски: słońce (pl)
португалски: sol (pt)
румънски: soare (ro)
руски: солнце^(ru)
словашки: slnko (sk)
словенски: sonce (sl)
сръбски: сунце (sr)
тайландски: พระอาทิตย์
турски: güneş (tr)
унгарски: nap (hu)
украински сонце (uk)
фински: aurinko (fi)
френски: soleil^(fr)
холандски: zon (nl)
хърватски: sunce (hr)
чешки: slunce (cs)
шведски: sol (sv)
японски: [[]]

Синоними

Сродни думи

Производни думи

слънчев

Надсловия

небесно тяло, звезда