слънце

слънце (български)

слънце ±

ед.ч.		слън·це
	членувано	слън·це·то
мн.ч.		слън·ца
	членувано	слън·ца·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 66

1. Небесното тяло, около което се въртят планетите и което е основен източник на светлина и топлина.
2. Звезда.
3. Хелиозой

Етимология

старобълг. слъньце ἥλιος (Зогр., Мар., Остром., Супр.). Праслав. *sъlnьсе е умал. форма от *sъlnь, срв. старобълг. бесльньнъ ἀνήλιος (Супр.), рус. посолонь, хърв. диал. nа ороsun „по посока на слънцето“ (*ро-sъlnъ). Стара ИЕ хетерокл. основа на l-n: лит. saulė, латв., старопрус. saule, староинд. svar-, вед. suvar, род. п. sūras, sūrуаs "солнце", авест. hvarə, род. п. хvəŋg, гот. sauil, уелс. haul, лат. sōl, старогр. ἥλιος, омир. ἠέλιος, дор. ἀ̄έλιος „слънце“, алб. hyll, уll „звезда“ (*sūl-), гот. sunnō ж., ст.-в.-нем. sunnа „слънце“.

Превод

английски: sun (en) арабски: شمس (ar) арменски: արև, արեգ, արեգակ африкаанс: son (af) белоруски: [[]] гръцки: ήλιος (el) датски: sol (da) есперанто: suno естонски: päike (et) иврит: שמש (he) индонезийски: matahari, surya, mentari (id) ирландски: grian исландски: sól (is) испански: sol (es) италиански: sole (it) китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: saule (lv) латински: sol (la) литовски: saulė (lt)

немски: Sonne (de) норвежки: sol (no) персийски: خورشید (fa) полски: słońce (pl) португалски: sol (pt) румънски: soare (ro) руски: солнце (ru) словашки: slnko (sk) словенски: sonce (sl) сръбски: сунце (sr) тайландски: พระอาทิตย์ турски: güneş (tr) унгарски: nap (hu) украински сонце (uk) фински: aurinko (fi) френски: soleil (fr) холандски: zon (nl) хърватски: sunce (hr) чешки: slunce (cs) шведски: sol (sv) японски: [[]]

Синоними

1. светило
2. звезда

Производни думи

слънчев

Надсловия

небесно тяло, звезда