слама

слама (български)

слама ±

ед.ч.		сла·ма
	членувано	сла·ма·та
мн.ч.		сла·ми
	членувано	сла·ми·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Вторична остатъчна суровина от изсушените стъбла на житни растения, бобови зърна, лен и коноп.
2. (членувано) Кумова Слама. Българското име на нашия млечен път.

Етимология

От праславянското *solma, сродно с руското 'солома', латвийското 'salms'.

Фразеологични изрази

• Сламена вдовица - жена, чийто мъж временно отсъства.
• Сламен вдовец - мъж, чийто мъж временно отсъства
• Давещият се и за слама се хваща.
• Дава жито за слама.
• Слама ми тури, слама ще ям.
• Главата ми е пълна със слама.
• Вървя като крава за слама

Превод

английски: straw арабски: قَشّ арменски: ծղոտ африкаанс: strooi белоруски: сало́ма гръцки: [[]] датски: strå есперанто: pajlo естонски: põhk иврит: קַשׁ индонезийски: jerami ирландски: cochán исландски: strá испански: paja италиански: paglia китайски: [[]] корейски: 짚 латвийски: salms латински: stipula литовски: šiaudai

немски: Stroh норвежки: [[]] персийски: نی полски: słoma португалски: palha румънски: paie руски: соло́ма словашки: slama словенски: slama сръбски: слама тайландски: ฟาง турски: saman унгарски: szalma украински: соло́ма фински: olki френски: paille холандски: stro хърватски: слама чешки: sláma шведски: halm японски: 藁

Синоними

плява

Сродни думи

сламка, сламен

Производни думи

сламен, сламка, сламеник, сламорезачка, сламарник, сламарница, сламартиа