славянин
славянин (български)
| ед.ч. | сла·вя·нин | |
|---|---|---|
| непълен член | сла·вя·ни·на | |
| пълен член | сла·вя·ни·нът | |
| мн.ч. | сла·вя·ни | |
| членувано | сла·вя·ни·те | |
| бройна форма | — | |
| звателна форма | сла·вя·ни·но | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип
- Представител на голяма група близки по език народности, населяващи източната и югоизточната част на Европа.
Етимология
Праслав. *slověninъ, мн.ч. *slověne „племенно название“, старобълг. словѣне „название на племе в околностите на Солун“, словѣньскъ прил. (Простр. жит. Конст.-Кирил, Черноризец Храбър), славеньскь прил. (Конст. Преславски, ХІ в.-руски препис), старорус. словѣне, словяне „название на племе в околностите на Новгород“ (Нач. рус. лет.), словен. slovenski „словенски“, чеш. slovanský „славянски“, slované „славяни“, слов. slovák „словак“, slovenka „словачка“, Slovensko „Словакия“, пол. słowianie мн. „славяни“, кашуб. słoviński „прибалтийско-словински“ (в областта Померания), полаб. slüövenskë „самоназвание на полабските славяни“.
Формата славянин в бълг. е заета от рус., укр. славянин а те са от пол. słowianie. Най-ранно споменаване на формата с -а- в български е през 1841 г. Формата е заета на ранен етап в средновековно-лат. Sclaveni и араб. صقلاب (ṣaqlāb) (мн.ч. صقلبة ṣaqalibet) през средногр. Σθλαβηνοί, Σκλαβηνοί мн.ч. „славяни“ (Псевдо-Цезарий, Прокопий VІ век), Σκλαβηνοί, Σθλоβηνοί: τά σθλоβενικά γράμματα „славянските племена“ (Теоф. Охридски, ХІ в.). Запазено като самоназвание единствено у словенците и словаците. Производно МИ Слоещица „река в Демирхисарско, Р. Македония“ (от *Cловѣньштица < СелИ *Cловѣне), рум. МИ Slăvineşti.
Без сигурна етимология. Най-вероятно първоначално образувано въз основа на изгубен речен топоним *slovъ (срв. старорус. Словутичь, укр. Славут, Славутич „епитет на Днепър“, Слоуιа „приток на р.Вазуза в Русия“, сръб. славина „чеп, канелка“, ославити „разводнявам вино“) с наст. -ěninъ, образуваща имена на жители от МИ, срв.: солоунѣне < МИ Солун, римляни < МИ Рим, старорус. ПлИ полιанe < *pole, ПлИ лужичани < МИ *lǫžica „Лужица“, бълг. МИ Лъжене (от старобълг. *лѫжѣне), първоначално ПлИ „полски жители“ < *lǫgъ „поляна“, г.-луж. МИ Drježdźany „Дрезден“, първоначално ПлИ „горски жители“ < *dręzga „гора“, старорус. ПлИ Δερβλενίνοι, „горски жители“ деревлιане: зане сѣдоша въ лѣсѣхъ (Нач. рус. лет.: Лаврент. преп.), полаб. ПлИ Drewani < МИ *derva „гора“ и др.
От средновековно-лат. Sclaveni (мн.ч.) възниква обратната производна sclavus „роб“ (ед.ч.), поради големият брой роби от славянски племена, продавани на тържищата във Византия и Зап. Европа, откъдето са съвременните форми в зап.-европ. езици. От балк.-лат. *sclavus са рум. şchei, алб. shqa „българин“, рум. МИ Şcheii Braşovului = нем. Belgerei, унг. Bolgárszeg „името на българския квартал в Брашов“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|