скърцам
Облик
скърцам (български)
Сегашно време | скър·цам |
---|---|
Мин. св. време | скър·цах |
Мин. несв. време | скър·цах |
Повел. наклонение | скър·цай |
Мин. страд. причастие | скър·цан |
Мин. деят. св. причастие | скър·цал |
Мин. деят. несв. причастие | скър·цал |
Сегашно деят. причастие | скър·цащ |
Деепричастие | скър·цай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
Глагол, тип 186, несвършен
(класификация — непреходен)
- При триене на твърди предмети — произвеждам или издавам остър, рязък звук.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
Превод
|
|