склон

склон (български)

склон ±

ед.ч.		склон
	непълен член	скло·на
	пълен член	скло·нът
мн.ч.		скло·но·ве
	членувано	скло·но·ве·те
бройна форма		скло·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 1

надолнище на планина; стръмнина, урва, скат. Пример: Групата върви по склона.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• надолнище, нанадолнище, наклон, стръмнина, урва, скат
• наклоненост, полегатост
• отклонение
• наклонена плоскост
• стръмна пътека, стъпала