наклон

наклон (български)

наклон ±

ед.ч.		нак·лон
	непълен член	нак·ло·на
	пълен член	нак·ло·нът
мн.ч.		нак·ло·ни
	членувано	нак·ло·ни·те
бройна форма		нак·ло·на
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Отклонение от вертикалната посока.
2. Повърхност, разположенa под ъгъл към хоризонта.

Превод

английски: slope, pitch, slant, tilt, inclination арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: desnivel, inclinación италиански: pendenza китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: die Neigung, die Schräge норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: накло́н словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: eğiklik унгарски: [[]] фински: [[]] френски: pente, inclinaison холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• стръмнина, нанадолнище, надолнище, склон, урва
• наклонена плоскост, наклоненост, полегатост
• скат
• наклоняване, килване
• отклонение