сказуемо
Облик
сказуемо (български)
ед.ч. | ска·зу·е·мо | |
---|---|---|
членувано | ска·зу·е·мо·то | |
мн.ч. | ска·зу·е·ми | |
членувано | ска·зу·е·ми·те |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
(семантика) Главна, но зависима от подлога част, изразяваща признака на подложния предмет.
(граматика) Частта на изречението, която изразява действия, движение и съобщава нещо за подлога.
Напр. в изречението „Кучето лаеше много силно“, „кучето“ е подлога, а сказуемото е „лаеше“. Отговаря на въпросите Какво прави? Какво направи? [1]
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|