сирене
Облик
сирене (български)
ед.ч. | си·ре·не | |
---|---|---|
членувано | си·ре·не·то | |
мн.ч. | си·ре·на | |
членувано | си·ре·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
- Твърдо млечно произведение с бял цвят и солен вкус.
Етимология
старобълг. сыръ. Сродни думи: лит. sūras „солен“, sūris „сирене“, латв. surs „горчив“, староисл. surr „закваска“, syrа „кисело мляко“, ст.в.нем. sur „кисел“, алб. hirrë „суроватка“.
Фразеологични изрази
Превод
|
Синоними