сирак

Български

сирак ±

ед.ч.		си·рак
	непълен член	си·ра·ка
	пълен член	си·ра·кът
мн.ч.		си·ра·ци
	членувано	си·ра·ци·те
бройна форма		си·ра·ка
звателна форма		си·ра·ко

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a

ненавършило пълнолетие дете, на което единият или двамата родители са починали.

Етимология

Старобълг. сиръ. Сродни думи: лит. šeirys „вдовец“, šeirė „вдовица“, авест. sаē „осиротял“.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• сирота
• сам, изоставен, напуснат, самотен