синхрон
Облик
синхрон (български)
ед.ч. | син·х·рон | |
---|---|---|
непълен член | син·х·ро·на | |
пълен член | син·х·ро·нът | |
мн.ч. | син·х·ро·ни | |
членувано | син·х·ро·ни·те | |
бройна форма | син·х·ро·на | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Едновременност, съвпадение по време между различни явления, събития и подобни.
- Съвпадение по време, последователност и начин на протичане на различни действия, процеси и други.
- Съгласуваност, подчиненост на обща цел на различни дейности, действия и други.
- прен. Съответствие между особеностите, съдържанието и подобни на две или повече неща.
- прен. Съгласие, разбирателство, хармонични взаимоотношения.
Етимология
От гр. σύνχρόνος „едновременен“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- синхрон в РБЕ на ИБЕ