синод

синод (български)

синод ±

ед.ч.		си·нод
	непълен член	си·но·да
	пълен член	си·но·дът
мн.ч.		си·но·ди
	членувано	си·но·ди·те
бройна форма		си·но·да
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Върховен орган на църквата, председателстван от местния църковен глава.

Етимология

от старогръцки σύνοδος 'събрание'

Превод

английски: synod арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Сродни думи

синодален, синодик, синодичен