синдик
Облик
синдик (български)
ед.ч. | син·дик | |
---|---|---|
непълен член | син·ди·ка | |
пълен член | син·ди·кът | |
мн.ч. | син·ди·ци | |
членувано | син·ди·ци·те | |
бройна форма | син·ди·ка | |
звателна форма | син·ди·ко |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
- Попечител. Човек на когото се възлага да отговаря за някаква собственост, да я ръководи или ликвидира по законите на държавата при изгода за собственика и кредиторите.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|