серкме
Облик
серкме (български)
ед.ч. | сер·к·ме | |
---|---|---|
членувано | сер·к·ме·то | |
мн.ч. | сер·к·ме·та | |
членувано | сер·к·ме·та·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип
Кръгла рибарска мрежа, която се хвърля във водата.
Етимология
Диал. сертме, срюкме, от тур. sürütme „тралови мрежи“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|