сено
Облик
сено (български)
ед.ч. | се·но | |
---|---|---|
членувано | се·но·то | |
мн.ч. | се·на | |
членувано | се·на·та |
Съществително нарицателно име, среден род, тип 301
сено
- Окосена и изсушена трева, която се ползва за храна на преживни животни.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|