секта
Облик
секта (български)
| ед.ч. | сек·та | |
|---|---|---|
| членувано | сек·та·та | |
| мн.ч. | сек·ти | |
| членувано | сек·ти·те | |
| звателна форма | — | |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
- Религиозно учение, отклоняващо се от догмите и организационните форми на официалната религия.
- Група от хора, разпространяваща такова религиозно учение.
- прен. разг. Обособена, затворена група от хора, обединени от общи интереси, разбирания и убеждения, различни от общоприетите правила и норми.
Етимология
От лат. secta „философско учение“, „школа“; „секта“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|