Направо към съдържанието

седло

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, среден род, тип

Седалка, която се поставя на гърба на ездитно животно.

Етимология

старобълг. седьло (Кирил Йерусал.), оседълати στρωννύναι „оседлавам“ (Супр.). Къснопраслав. *sedьlo или *sedъlo (сърбохърв. седло, словен. sedlo, чеш., слов. sedlo, пол. siodło, г.-луж. sеdłо, д.-луж. sоdłо, полаб. sedlü, ст.-рус. седьло, рус. седло, укр. сiдло) се сравнява с герм. *satulo- „седло“ (ст/-сканд. sǫðull, ст.-англ. sadol, ст.в.нем. satul, sаtаl). Думата не е стара, тъй като седлата се появяват в Европа между 5 и 1 век пр. Хр., и би се очаквало праслав. *sědьlo или *sědъlo (по правилото на Винтер, ако думата беше наследена от ИЕ праезик). Може и да е заета от къснолат. *sedula „стол, пейка, седалка“, срв. клас.-лат. sedularia „седалки или възглавници в кола“ (и застъпниците й: сард. (логуд.) seula „столче пред тъкачен стан“, итал. sedia „стол (преносим)“), или от лат. sedile „стол, пейка, седалка“, кръстосано с лат. sella „седалка, табуретка“ (откъдето произлизат и съвр. форми в роман. езици: итал. sella, фр. selle, исп. silla „детско столче; седло“, порт. sela, рум. şа, мъгл.-рум. şauă, şao, мн.ч. şali „седло“).

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Фразеологични изрази

Превод

Синоними


Сродни думи

Производни думи

седлар, седловина

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други