Направо към съдържанието

свят

От Уикиречник

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 2

  1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. свѣтъ φῶς, φέγγος, αἰών „светлина, свят“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.) Праслав. *světъ „светлина“. Сродни думи: староинд. śvetaṣ, авест. sраētа- „светъл, бял“ (от ИЕ *k^uoit-o-), лит. šviеsti, šviečiа „свети“, švitėti „блести“ староинд. śvitrás „бял“, староперс. sipihr „небе“, гот. ƕeits, старосканд. hvītr, староангл. hwīt, старосакс. hwīt, ст.в.нем. hwiʒ „бял“ от ИЕ *k^uit-.

Фразеологични изрази

Превод

Синоними

Сродни думи

Производни думи

Прилагателно име, тип 81

  1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Етимология

старобълг. свѧтъ ἅγιος, ἱερός (Супр., Григ. Наз.) < *svętъ. Формата свят с -я- от *ę, вместо -е- е под руско и църковнослав. влияние, срв. светец, светия. Първоначалното значение е вероятно „празничен“, срв. значенията в балтийски: лит. švęsti, švenčiu „празнувам“, šventė „празник“, šventas „свят“, латв. svinet, svinu „празнувам“, старопрус. swenta (в топоними) „свят“ (*k^uen-, *k^uen-to-). Връзката с авест. spənta- „свят“, sраnаh- „святост“, ст.-инд. вед. śvānta- „спокоен, тих“, не е съвсем сигурна, понеже иран. форми могат да съдържат ИЕ *p. От слав. *svętъ заета в рум. sfînt, унг. szent „свети“. Срв. и ЛИ рус. Святопълкъ (Нач. рус. лет), средногр. Σφεντόπλικος (Жит. св. Климент), чеш. Svatopluk, пол. Swiętopełk „чиято войска е свята“, рус. Святославъ, средногр. Σφενδοσθλάβος (Конст. Багр., De Adm. imp.), „чиято слава е свята“.

Синоними

непорочен, безгрешен, като светец



Превод