Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.
Етимология
старобълг. свѧтъ ἅγιος, ἱερός (Супр., Григ. Наз.) < *svętъ. Формата свят с -я- от *ę, вместо -е- е под руско и църковнослав. влияние, срв. светец, светия. Първоначалното значение е вероятно „празничен“, срв. значенията в балтийски: лит. švęsti, švenčiu „празнувам“, šventė „празник“, šventas „свят“, латв. svinet, svinu „празнувам“, старопрус. swenta (в топоними) „свят“ (*k^uen-, *k^uen-to-). Връзката с авест. spənta- „свят“, sраnаh- „святост“, ст.-инд. вед. śvānta- „спокоен, тих“, не е съвсем сигурна, понеже иран. форми могат да съдържат ИЕ *p. От слав. *svętъ заета в рум. sfînt, унг. szent „свети“. Срв. и ЛИ рус. Святопълкъ (Нач. рус. лет), средногр. Σφεντόπλικος (Жит. св. Климент), чеш. Svatopluk, пол. Swiętopełk „чиято войска е свята“, рус. Святославъ, средногр. Σφενδοσθλάβος (Конст. Багр., De Adm. imp.), „чиято слава е свята“.