своеволен

своеволен (български)

своеволен ± — словоформи и пренасяне:

ед. ч.	м. р.		сво·е·во·лен
		непълен член	сво·е·вол·ния
		пълен член	сво·е·вол·ни·ят
	ж. р.		сво·е·вол·на
		членувано	сво·е·вол·на·та
	ср. р.		сво·е·вол·но
		членувано	сво·е·вол·но·то
мн. ч.			сво·е·вол·ни
		членувано	сво·е·вол·ни·те

Прилагателно име, тип 79

1. Който извършва нещо по свое желание, без да му е поръчано, произволно. Своеволна постъпка.

Синоними

• самоволен, произволен, без разрешение, самоуправнически
• безчинен, безнаказан, безотговорен, разпуснат, вироглав, непослушен, непокорен
• своенравен, оригинален, особен, капризен
• безпричинен, неоправдан
• опак, непостоянен, изменчив
• необуздан, инат, нетактичен
• неизпълнителен, недисциплиниран
• неприятен, опърничав
• неупълномощен
• упорит, догматичен, недопускащ възражение

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]