свирец
Облик
свирец (български)
ед.ч. | сви·рец | |
---|---|---|
непълен член | сви·ре·ца | |
пълен член | сви·ре·цът | |
мн.ч. | свир·ци | |
членувано | свир·ци·те | |
бройна форма | свир·ци | |
звателна форма | сви·ре·цо |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 8a
- само мн. зоол. Род водни птици от семейство дъждосвирци с дълга и тънка човка, разпространени в Европа, Азия и Северна Америка, които се хранят с дребни безгръбначни животни и при полет издават характерен звук.
- прен. Животно, което издава наподобяващи свирене звуци.
- остар. Човек, който свири на някакъв музикален инструмент или с уста.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|