свещник

свещник (български)

свещник ±

ед.ч.		свещ·ник
	непълен член	свещ·ни·ка
	пълен член	свещ·ни·кът
мн.ч.		свещ·ни·ци
	членувано	свещ·ни·ци·те
бройна форма		свещ·ни·ка
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Поставка, на която се прикрепват и палят една или няколко свещи.

Превод

английски: candlestick, (разклонен) - candelabrum, (за стена) - sconce гръцки: κηροπήγιο испански: candelero италиански: candelabro

немски: der Kerzenständer, (разклонен) - der Kandelaber, der Armleuchter, die Girandola) руски: подсве́чник турски: şamdan (tr), mumluk френски: chandelier, (за стена) - bougeoir