сведущ
Облик
сведущ (български)
ед. ч. | м. р. | све·дущ | |
---|---|---|---|
непълен член | све·ду·щия | ||
пълен член | све·ду·щи·ят | ||
ж. р. | све·ду·ща | ||
членувано | све·ду·ща·та | ||
ср. р. | све·ду·що | ||
членувано | све·ду·що·то | ||
мн. ч. | све·ду·щи | ||
членувано | све·ду·щи·те |
Прилагателно име, тип 76
Отнася се за личност, която е наясно с разглеждания проблем, или която е запозната и е в състояние да реши конкретен въпрос или проблем.
Етимология
Фразеологични изрази
Синоними
- запознат, компетентен, вещ, опитен, умел, способен, начетен, знаещ, познавач
- подготвен
- годен
- сръчен, експедитивен
Антоними
Омоними
Сродни думи
Производни думи
Превод
|
|