самотник

самотник (български)

самотник ±

ед.ч.		са·мот·ник
	непълен член	са·мот·ни·ка
	пълен член	са·мот·ни·кът
мн.ч.		са·мот·ни·ци
	членувано	са·мот·ни·ци·те
бройна форма		са·мот·ни ци
звателна форма		самотнико

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14

1. Значението на думата все още не е въведено. Можете да го добавите, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• уединен, усамотен, самотен
• отшелник, монах, пустинник