ръжда

Български

ръжда ±

ед.ч.		ръж·да
	членувано	ръж·да·та
мн.ч.		ръж·ди
	членувано	ръж·ди·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

Повърхностен слой върху метални сплави и съединения съдържащи желязо в различна концентрация или предмети и/или изделия от чисто желязо, които са изложени на продължителното влияние на кислород или кислородна среда.(КК)

Етимология

Старобълг. ръжда.

Праслав. *rъdjā е свързано с ие. наименование на червения цвят: лит. rudas „кафяв“, лат. ruber, старогръц. ἐρυθρός, гот. rauþs „червен“, староинд. rudhiras „червен, кървав“. Старобълг. > унг. rozsda.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: rust белоруски: iржа гръцки: σκουριά испански: herrumbre италиански: ruggine немски: der Rost полски: rdza руски: ржа

словашки: hrdza словенски: rja сръбски: рђа турски: pas унгарски: rozsda френски: rouille хърватски: rđa чешки: rez

Производни думи

ръждясал, ръждив

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}

Други

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.