ръгам
Облик
(пренасочване от ръгах)
ръгам (български)
Сегашно време | ръ·гам |
---|---|
Мин. св. време | ръ·гах |
Мин. несв. време | ръ·гах |
Повел. наклонение | ръ·гай |
Мин. страд. причастие | ръ·ган |
Мин. деят. св. причастие | ръ·гал |
Мин. деят. несв. причастие | ръ·гал |
Сегашно деят. причастие | ръ·гащ |
Деепричастие | ръ·гай·ки |
Всички форми | |
[редактиране] |
(класификация — ?)
- Муша, бода, пъхам.
Етимология
Продължава старобълг. рѫгати сѧ ἐμπαίζειν, καταγελᾶν „карам се, хокам“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), рѫгати (Борил. син., Ман. хр.) със специализация на значението. От старобълг. *рѫгачь, диал. ръгач „който често се сношава полово“ са заети рум. răncaciu, арум. arungatš „похотлив“. Праслав. *rǫgati, *rǫgajǫ (сербохорв. ругати се, ругам се, словен. rogati sе, rogam sе, пол. urągać „присмивам се“, чеш. rouhati „богохулствам“, рус. ругать, укр. поругатися „присмивам се“, белор. поруга „поругаване“, уруга „упрек“). *rǫgati е сроден на лат ringor „зъбя се“, староангл. wrincle „мръщя се“, ср.н.нем. wrank „бой, свада“ от ие. *ureng(h)-.
Фразеологични изрази
Синоними
- ръчкам, муша, мушкам, намушквам, бода, набождам
- пронизвам, продупчвам, пробождам, пробивам, буча, забучвам, наръгвам, забивам, натиквам, затиквам, завирам, затъквам, набивам, навирам, въвирам, вкарвам, прекарвам, прокарвам, пъхам, напъхвам, тикам, втиквам, въвеждам
- бодвам, забождам, намушвам, ръгвам, пъхвам, вмъквам
- мушвам
- бутам, тласкам
- смушквам, сръгвам
Сродни думи
Превод
|
|