ръгам

ръгам (български)

ръгам

Сегашно време	ръ·гам
Мин. св. време	ръ·гах
Мин. несв. време	ръ·гах
Повел. наклонение	ръ·гай
Мин. страд. причастие	ръ·ган
Мин. деят. св. причастие	ръ·гал
Мин. деят. несв. причастие	ръ·гал
Сегашно деят. причастие	ръ·гащ
Деепричастие	ръ·гай·ки
Всички форми
[редактиране]

Глагол, тип 186, несвършен вид, ръгна-свършен вид

(класификация — ?)

1. Муша, бода, пъхам.

Етимология

Продължава старобълг. рѫгати сѧ ἐμπαίζειν, καταγελᾶν „карам се, хокам“ (Зогр., Мар., Асем., Супр.), рѫгати (Борил. син., Ман. хр.) със специализация на значението. От старобълг. *рѫгачь, диал. ръгач „който често се сношава полово“ са заети рум. răncaciu, арум. arungatš „похотлив“. Праслав. *rǫgati, *rǫgajǫ (сербохорв. ругати се, ругам се, словен. rogati sе, rogam sе, пол. urągać „присмивам се“, чеш. rouhati „богохулствам“, рус. ругать, укр. поругатися „присмивам се“, белор. поруга „поругаване“, уруга „упрек“). *rǫgati е сроден на лат ringor „зъбя се“, староангл. wrincle „мръщя се“, ср.н.нем. wrank „бой, свада“ от ие. *ureng(^h)-.

Синоними

• ръчкам, муша, мушкам, намушквам, бода, набождам
• пронизвам, продупчвам, пробождам, пробивам, буча, забучвам, наръгвам, забивам, натиквам, затиквам, завирам, затъквам, набивам, навирам, въвирам, вкарвам, прекарвам, прокарвам, пъхам, напъхвам, тикам, втиквам, въвеждам
• бодвам, забождам, намушвам, ръгвам, пъхвам, вмъквам
• мушвам
• бутам, тласкам
• смушквам, сръгвам

Сродни думи

ругая

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]