ручей

Български

ручей ±

ед.ч.		ру·чей
	непълен член	ру·чея
	пълен член	ру·че·ят
мн.ч.		ру·чеи
	членувано	ру·че·и·те
бройна форма		ру·чея
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 32

1. Малка обикновено бързотечна планинска рекичка.

Превод

Преводи

английски: brook, rill, runnel (en) испански: arroyo италиански: ruscello

немски: der Bach руски: руче́й френски: ruisselet

Синоними

Можете да добавите превод, както и да попълните част от останалата липсваща информация, като щракнете на редактиране.