рунтавелка
Облик
рунтавелка (български)
ед.ч. | рун·та·вел·ка | |
---|---|---|
членувано | рун·та·вел·ка·та | |
мн.ч. | рун·та·вел·ки | |
членувано | рун·та·вел·ки·те | |
звателна форма | рун·та·вел·ке |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41b
- гальов. Катерица, която има рунтава опашка.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
Сродни думи
Производни думи
Източници
- рунтавелка в РБЕ на ИБЕ