рудар
Облик
рудар (български)
ед.ч. | ру·дар | |
---|---|---|
непълен член | ру·да·ря | |
пълен член | ру·да·рят | |
мн.ч. | ру·да·ри | |
членувано | ру·да·ри·те | |
бройна форма | ру·да·ри | |
звателна форма | ру·да·рю |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 31
- Човек, чийто занаят е свързан с копаенето, добива на руда.
Етимология
От „руда“ + окончание „-ар“.
Фразеологични изрази
Превод
|
|