рецепта

Български

рецепта ±

ед.ч.		ре·цеп·та
	членувано	ре·цеп·та·та
мн.ч.		ре·цеп·ти
	членувано	ре·цеп·ти·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Мед. Писмено предписание от лекар до аптека за вида, състава и употребата на лекарство, предназначено за определено лице.
2. Готв. Указание за състава и приготвянето на ястие, сладкиш и др.
3. . Прен. Предписание, предварителни указания за нещо.

Етимология

От латински receptum – получено, взето

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

предписание

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}