ремонт
Облик
ремонт (български)
ед.ч. | ре·монт | |
---|---|---|
непълен член | ре·мон·та | |
пълен член | ре·мон·тът | |
мн.ч. | ре·мон·ти | |
членувано | ре·мон·ти·те | |
бройна форма | ре·мон·та | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7
- Техн. Строит. Възстановяване на технически средства (машини, апарати, съоръжения) или сгради, пътища и др. чрез отстраняване на възникнали повреди, замяна на износени части и други технически операции с цел привеждането им в годност за използване; поправка.
- Разш. Поправка, изменение или допълнение в текста на юридически закон с цел неговото усъвършенстване.
- Прен. Промяна в състава на правителство или друг административен орган.
- Сел.-стоп. В животновъдството — периодично попълване на стадо домашни животни с млади животни.
Етимология
— От фр. remonte.
Фразеологични изрази
Превод
|
|