реликва

реликва (български)

реликва ±

ед.ч.		ре·лик·ва
	членувано	ре·лик·ва·та
мн.ч.		ре·лик·ви
	членувано	ре·лик·ви·те
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, женски род, тип 41

1. Много, силно почитан предмет, който се пази като скъп спомен за миналото.
2. Църк. Мощи на светец или силно почитани предмети, за които се вярва, че притежават чудотворна сила, излагани като обекти на поклонение.

Етимология

— От лат. reliquiae.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• мощи
• светиня, старина