резултат

резултат (български)

резултат ±

ед.ч.		ре·зул·тат
	непълен член	ре·зул·та·та
	пълен член	ре·зул·та·тът
мн.ч.		ре·зул·та·ти
	членувано	ре·зул·та·ти·те
бройна форма		ре·зул·та·та
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Конкретен точен факт, сведение, положение, състояние, получени, достигнати в края на някаква работа, дейност, изследване, процес и под.
2. Явление, което е породено, причинено от предхождащо го явление; следствие, последствие.
3. Спорт. Показател за съотношение на силите между участници в състезание, изразен в точки, голове, време, разстояние и др.
4. Прен. Полезно, желано постижение; успех.

Етимология

— От лат. resultatum прeз фр. résultat.

Фразеологични изрази

◇ В резултат на (от); като резултат от сложен предл. Книж. При посочване причината на нещо; като последица от, по причина на, благодарение на.

Превод

английски: [[]] арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: [[]] норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• произведение, плод, продукт
• добив, придобивка, постижение, ефект, дело, облага, печалба
• последица, край, завършек, изход
• следствие, извод, заключение, извлечение
• отзвук, реакция, отражение
• рожба