раста
| Сегашно време | рас·та |
|---|---|
| Мин. св. време | рас·тох |
| Мин. несв. време | рас·тях |
| Повел. наклонение | рас·ти |
| Мин. страд. причастие | — |
| Мин. деят. св. причастие | ра·съл |
| Мин. деят. несв. причастие | рас·тял |
| Сегашно деят. причастие | рас·тящ |
| Деепричастие | рас·тей·ки |
| Всички форми | |
| [редактиране] | |
Глагол, тип 145, несвършен вид
(класификация — непреходен)
раста̀
- Ставам по-голям на възраст и на ръст; израствам, пораствам.
- Увеличавам се по размери и по количество; умножавам се, нараствам.
Етимология
старобълг. расти, растѫ αὑξάνεσθαι, φύεσθαι (Супр.). Праслав. *orsti, *orstǫ (сърбохърв. расти, растем, словен. rasti, rastem, чеш. růsti, rostu, слов. rásť, пол. rość, rosnąć, г.-луж., д.-луж. rosć, rostu, полаб. rüst, укр. рости, росту, белор. расцi, расту), рус. расти, расту е заето от ст.-бълг. Няма общоприета етимология. От една страна се сближава със ст.-гр. ὄρμενος „филиз, стъбло“, ὄρνῡμι „възбуждам, движа“, ст.-инд. ṛṇōti „повдига се, движи се“, лат. orior „повдигам се, ставам“, а от друга със ст.-инд. ṛdhṇoti, ṛdhati (ṛṇaddhi) „расте“, алб. rit „раста“, както и с авест. ǝrǝdwa-, ст.-ирл. аrd, ст.-исл. ǫrdugr „висок“, лат. arduus „висок, стръмен“, но образуването е неясно, понеже последните форми са от ИЕ *h2erdu-.
Фразеологични изрази
- Раста в очите (на някого). Повишава се авторитетът ми пред някого.
Синоними
- нараствам, израствам, пораствам
- едрея, наедрявам, големея, ставам голям, уголемявам се, увеличавам се, удвоявам се, умножавам се
- никна, вирея, пониквам, раждам се, изниквам, покарвам, изкарвам, подавам се, зараждам се, зрея
- издигам се, усъвършенствувам се, напредвам, развивам се
- разраствам се
- увеличавам, усилвам, качвам, повдигам, повишавам
Сродни думи
Превод
|
|
Български
Съществително нарицателно име
Вид прическа.