раздвоение

Български

раздвоение ±

ед.ч.		раз·д·во·е·ние
	членувано	раз·д·во·е·ни·е·то
мн.ч.		раз·д·во·е·ния
	членувано	раз·д·во·е·ни·я·та

Съществително нарицателно име, среден род, тип 72

1. Състояние, при което човек се колебае кое от две (или повече) различни или противоположни чувства, решения, поведения да избере.

Изговор

{{{ИЗГОВОР}}}

Превод

английски: split mind арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: [[]] литовски: [[]]

немски: der Zwiespalt норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: [[]] унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

раздвояване, раздвоеност, дилема, двойственост, двоумение, колебание, съмнение, неустановеност, непостоянство, нерешителност, колебливост

Надсловия

{{{НАДСЛОВИЯ}}}

Подсловия

{{{ПОДСЛОВИЯ}}}

Източници

{{{ИЗТОЧНИЦИ}}}