разговор

разговор (български)

разговор ±

ед.ч.		раз·го·вор
	непълен член	раз·го·во·ра
	пълен член	раз·го·во·рът
мн.ч.		раз·го·во·ри
	членувано	раз·го·во·ри·те
бройна форма		раз·го·во·ра
звателна форма		—

Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 7

1. Устна или писмена размяна на думи, на мнения; беседа.

Превод

английски: conversation (en) арабски: [[]] арменски: [[]] африкаанс: [[]] белоруски: [[]] гръцки: [[]] датски: [[]] есперанто: [[]] естонски: [[]] иврит: [[]] индонезийски: [[]] ирландски: [[]] исландски: [[]] испански: [[]] италиански: [[]] китайски: [[]] корейски: [[]] латвийски: [[]] латински: colloquium (la) литовски: [[]]

немски: Gespräch (de) норвежки: [[]] персийски: [[]] полски: [[]] португалски: [[]] румънски: [[]] руски: [[]] словашки: [[]] словенски: [[]] сръбски: [[]] тайландски: [[]] турски: sohbet (tr) унгарски: [[]] фински: [[]] френски: [[]] холандски: [[]] хърватски: [[]] чешки: [[]] шведски: [[]] японски: [[]]

Синоними

• беседа, събеседване, конференция, беседване, диалог, размяна на мисли, бъбрене, лафуване
• разискване, обсъждане, дискусия, дебати