разгласа
Облик
разгласа (български)
ед.ч. | раз·г·ла·са | |
---|---|---|
членувано | раз·г·ла·са·та | |
мн.ч. | раз·г·ла·си | |
членувано | раз·г·ла·си·те | |
звателна форма | — |
Съществително нарицателно име, женски род, тип 41
Възрожденската "разгласа" (термин за реклама, въведен от Ал. Екзарх през 1849 г. в "Цариградски вестник") е едно от най-интересните явления в социокултурната и литературната практика на ХІХ век. Тя е свързана с процесите на обнова - икономически, културни, просветни, личностни. Самата дума "реклама" навлиза в езика в края на века, а най-често употребявани са "известие", "вместявание", "обявление", "обаждане", дошлата вероятно от румънски през турски "инсерат" (често се използва "инсерация"), или пък френската "анонс", та дори и "призовка"
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|
Синоними
обява, обявление, оповестяване, обнародване, публикация, съобщение