развратник
Облик
развратник (български)
| ед.ч. | раз·в·рат·ник | |
|---|---|---|
| непълен член | раз·в·рат·ни·ка | |
| пълен член | раз·в·рат·ни·кът | |
| мн.ч. | раз·в·рат·ни·ци | |
| членувано | раз·в·рат·ни·ци·те | |
| бройна форма | раз·в·рат·ни·ка | |
| звателна форма | раз·в·рат·ни·ко | |
Съществително нарицателно име, мъжки род, тип 14a
- Човек, който е отдаден на разврат.
Етимология
Фразеологични изрази
Превод
|
|